Разберете сега ред на думите в японския език и не се обърквайте повече!
Познаването на основите на създаването на фрази или изречения в японския език ни позволява да станем по-свободни, като създаваме собствени изречения според нуждите си. За да направите това, трябва да знаете как да организирате думите и да използвате правилните граматически характеристики, за да можете да изразите това, което искате, за да бъдете разбрани от всеки японец, за когото японският език е роден.
Редът на думите в японския език
Ако не успеем да направим това, ще ни бъде трудно да се изразяваме, да съобщаваме това, което искаме, и същевременно ще бъде невъзможно да разберем каквото и да е съобщение, предадено на японски език. Така че първата стъпка към познаването на един език е да знаем как думите са организирани в изречения.
Но какво е присъда?
Фразата или изречението е просто организирана последователност от думи. Същата тази последователност от думи ни позволява да правим изявления, да задаваме въпроси, да изразяваме мисли, да отправяме молби, да изразяваме мнение и т.н.
В португалския език изречението обикновено започва с главна буква и завършва с точка, независимо дали става дума за точка, възклицателен знак, въпросителен знак или друг знак, използван за отбелязване на края на изречението.
В случая на Японски езикТъй като няма главни и малки букви, началото на изречението няма никакво обозначение. В по-често срещаните текстове абзаците се обозначават с интервал между тях, а понякога имат и тирета на редовете.
В японския език краят на изречението се определя чрез символа "。" или просто чрез ".", който е равен на точката.
При възклицанията и препитванията няма специфични обозначения, подобни на нашите "?" и "!". В японския език тези символи не са задължителни и не винаги се използват.
Примери:
たかなさんは日本人です。 ( Г-н Танака, японски език. )
アマンダちゃんはアメリカ人ですか？ (Мис Америка Аманда бе. )
日本語が話せませんよ！ ( Японците не могат да говорят! )
Сравняване на изречения в португалски и японски език
В португалския език всички обичайни изречения могат да се разделят на три части: субект, глагол и обект. Освен това в португалския език най-логично е изречението да се подреди така, че субектът да е първият елемент в изречението, след това глаголът и накрая обектът или сказуемото.
Примери:
Субект + глагол + обект
Ям суши всеки ден
Сара носи червени очила
Маркос има син автомобил
Според португалската граматика изречението все още може да се раздели на две части: субект и предикат. Мисля, че това е най-често срещаното деление на изреченията в португалския език.
Подлогът е главната част на изречението. Обикновено се състои от съществително име или местоимение. Освен това той е първият елемент, който се среща в едно обикновено изречение.
Сказуемото е всичко, което се казва или споменава за субекта. Обикновено сказуемото е съставено от глагол и някакво допълнение, които заедно изразяват нещо важно за предмета на изречението.
В японския език изреченията са организирани по малко по-различен начин. В простите изречения първо се намира субектът на изречението, след това обектът и накрая глаголът. По този начин можем да забележим леко преобръщане на основната последователност на японските изречения, като се образува така наречената последователност SOV (субект + обект + глагол).
Примери:
Субект + обект + глагол
私は毎日すしを食べる。( Ям суши всеки ден. )
お母さんがパンを買いました。 ( Майка ми купи хляб. )
彼女は映画を見ました。 ( Гледала е филма. )
Други коментари за японските фрази
Съществуват и други важни наблюдения относно организацията и състава на Японски фрази. Необходимо е да имате предвид тези особености, когато говорите или писане на японски език.
1. В края на изреченията невинаги се намира същински глагол, а един вид спомагателен глагол или спомагателен глагол за учтивост (формалност), който придобива значението на глагол.
Пример:
山田さんは日本人です。
です е помощно средство за учтивост, което придобива значението на глагол. В нашия случай той придобива значението на глагола да бъда на японски език.
2. Логическият ред на думите не е строг за елементи, които не са част от последователността SOV (субект + обект + глагол), като например наречия за време или място. В такива случаи тези елементи могат да се появят преди или веднага след субекта на изреченията.
3. Модификаторите или класификаторите, както и прилагателните, винаги предхождат модифицирания елемент. Така прилагателните имена винаги се появяват преди съществителните, на които приписват качество.
Примери:
彼は毎日家で新聞を沢山読みます。
新聞はテーブルの上にがあります。
彼女は本屋で本を買いました。
Непълни изречения
В японския език, както и във всеки друг език по света, изреченията са склонни да използват имплицитни елементи. Това означава, че е възможно да се разбере едно от тях, без да се използва контекстът му като основа или допълнение към предаваното послание.
В японските изречения предметът или централната тема на изречението обикновено се пропуска в ситуации, в които този елемент вече е ясно споменат или е много очевиден. Например:
これは何ですか。
これは本です。( Граматически очакван отговор )
本です。 (Най-често използваният отговор)
Друга често срещана форма на непълни изречения е изпускането на местоимението "вие". Японците предпочитат да пропускат това местоимение, защото и без него изреченията се разбират ясно от контекста. Освен това за японците местоимението "ти" или "вие" не е много учтиво за употреба.
あなたは何を買いましたか。 (Граматически очаквано изречение)
何を買いましたか。 (Най-използвана фраза)
Въпреки че са наречени непълни изречения, за японците те са пълни. Тяхната философия изглежда е тази на поговорката: "За добро разбиране половин дума (или изречение) е достатъчна.".